ПРЕГЛЕД НА БАНКОВАТА СИСТЕМА КЪМ 31 МАРТ 2017

За първото тримесечие от 2017 година българската банкова система отчита положителни резултати по всички показатели спрямо отчетените данни декември 2016. След прегледа на качеството на активите банките отчитат изпълнение на указанията и корекции спрямо предписянията на БНБ.

Към края на март 2017 балансовото число на банковата система отчита повишение от близо 1%, и достига сумата от 92.9 млрд. лв. Първите 5 позиции по размер на активите са заети от Уникредит Булбанк с 18.7 млрд. лв., ДСК с 12 млрд. лв., ПИБ с 8.9 млрд. лв., ОББ със 7 млрд. лв. и Юробанк с 6.5 млрд. лв. И петте банки отчитат увеличение на пазария си дял между 1.21% (ОББ) и 3% (банка ДСК) през първото тримесечие с изключение само на Юробанк (-0.1%). Близък до нулата ръст в разарния дял отчита ПИБ с 0.01%. Повече от половината от банките изпреварват ръста на активите на бансовата система от 0.9%.

Брутните кредити, както и депозитите без тези от кредитни институции и централни банки, също отчитат увеличение в банковата система, което е почти еднакво от 0.5%, като достигат стойност съответно от 54.8  и 74.5 млрд. лв. Водещи отново са Булбанк, ДСК, ОББ, ПИБ, ОББ и Юробанк.

Пазарният дял на петте най-големи по активи банки е показателен и за техния пазарен дял и по привлечени депозити.

Собственият капитал в банковата система е на стойност над 12 млрд. лв. като водещи са Булбанк с 2.7 млрд. лв., следвана от ДСК 1.3 млрд. лв., Юробанк с 1.18 млрд. лв. а

Възвращаемостта на собствения капитал за банковата система е 9.5% като осем от банките надвишават този коефициент. Най-висока стойност отчита банка ДСК 21.9%.

Печалбата след данъци за цялата банкова система за 31 март 2017 е 288 млрд. лв., като най-висока стойност отчита банка ДСК 79 млрд. лв.

Възвращаемостта на активите на банковата система е 1.2%, като почти половината банки отчитат по-висока стойност. С най-голяма възвращаемост на активите са Прокредит банк 2.3%, ББР 1.9%, ДСК 2.7%. чт

Приходът от лихви от кредити, изчислен за банковата система е 5.0%. Най-ниска стойност отчита банка Пиреос с 3.6%, а най-висока от 6% банка ДСК.

Цената на ресурса за банковата система е 0.37% като най-ниска стойност 0.04% отчита Райфайзен банк, а най-висока 1.4% Интернешънъл асет банк.

Коефициентът на покритие на разходите с приходи в банковата система е почти 50%, като най-висока стойност отчита БНП Париба от над 178%.

Съотношението между брутни кредити и депозити (без тези на банки и кредитни институции) показва много добра ликвидност на банковата система, със стойност над 73%.

 

НАСЕЛЕНИЕТО В БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ ПОСЛЕДНИЯ ПОЛОВИН ВЕК

По данни на Департамент по икономически и социални въпроси на ООН, през последните 65 години броят на жителите в България е в интервала 7.1 – 9.0 милиона, като най-високите стойности се отчитат през 80-те години на 20 век, около 9 милиона (1985 – 1987 г.), а най-нисък през последните пет години – от 7.3 до 7.1 милиона души за периода 2011 – 2016 г.

Под влияние на вътрешни и външни икономически и политически фактори, населението отчита негативен темп на растеж, който започва през 1987 година, когато се оформя тенденция засилваща се в следващите 30 години.

След 2001 година темпът на растеж се запазва постоянен през следващите 15 години, и е със стойности между -0.82% до -0.70%.

След присъединяването на България към ЕС, от 1 януари 2007, темпът на спад в отрицателното изменение на населението се забавя.

Под въздействието на военния конфликт в Близкия Изток, засегнал предимно Сирия, през България се засилва мигрантския транзитен поток. Въпреки това, влезналите чужди граждани в страната отчитат ръст през периода 2012 – 2015 година, като преобладават предимно чужди граждани от страни извън ЕС и на възраст 20-25 години.

Общо напусналите страната граждани – от и извън ЕС, надвишават влезналите на територията граждани, с което негативният ефект върху броя на населението се засилва. Над 80% от напусналите страната са български граждани. Около 18% са чуждите граждани напуснали страната през периода 2012 – 2015 г., като почти всички от тях са от страни извън ЕС, около 16% , а от ЕС са 2%.

През разглеждания период, прави впечатление, че най-голям брой влезнали в страната граждани е през 2014 г., когато е и началото на войната в Сирия (Септември 2014: Американска въздушна кампания срещу ИДИЛ). Тогава са влезнали над 17 000 чужди граждани в България.

Същата година едва 4.6 хил. български граждани са влезнали в страната, а напусналите българи са почти 24 хил. Напусналите граждани увеличават броя си, както български така и чуждестранни, като съотношението е 4:1.

Обратна е статистиката за влезналите чуждестранни граждани, които са средно два пъти повече от българските. Почти 80% от напусналите страната през този период са български граждани на възраст между 20 и 30 години.

Според изготвена прогноза от НСИ за населението в България за периода 2015 – 2035 година, следвайки реалистичен сценарии, се очаква населението да се концентрира в петте града с най-голям брой жители – София столица, следвана от Пловдив, Варна, Бургас и Стара Загора. Предвижда се столица София да увеличи още броя на жителите си, от над 1.32 млн. души и да достигне над 1.45 млн. души през следващите 20 години. Във всички останали градове броят на населението ще намалява, а с най-малък брой жители ще са областите Видин, Смолян, Кюстендил, Габрово и Разград.

При променящите се условия в предлагането на банкови услуги, въпросът за ползите и разходите, свързани с вложенията ни в банковите институции става все по-актуален. Спадът в лихвите по банковите депозити стимулира търсенето на алтернативи за инвестиции.

На мястото на очакваните и получавани сравнително добри лихви по депозити, се появяват нови разходи, а лихвените ползи от вложенията ни често се конкурират с разходите, които се начисляват.

ЛИХВИ ПО ДЕПОЗИТИ

Към момента лихвите по 12 месечен депозит са в границата от 0% до 1.5% на годишна база, а на едномесечен, 3-месечен и 6-месечен депозит съответно 0-1.3%, 0-1.3%, 0-1.5%. Средно при откриване на депозити банките предлагат лихва между 0.2% и 0.6% в зависимост от срока.

 

РАЗХОДИ ПРИ ПРЕВОДИ

Цената на банковите преводи е определя и според вида на превода – според валутата, мястото на нареждане на превода – в офис на банката или чрез електронно (активно) банкиране, използваната платежна система – БИСЕРА, РИНГС, като всяка банка има своята тарифа, на разположение на клиентите си. Цената на преводите в лева, наредени чрез платежно нареждане в банков офис е около 2 лв, а електронното банкиране е около 2 пъти по-евтино. Изключение прави Прокредит банк, при която разликата между превод в офис на хартиен носител, и активно банкиране е почти 5 пъти.

Някой банки обвързват таксите си с броя на продуктите, които предлагат на своите клиенти. Така например, таксата за обслужване на сметка може да бъде различна ако към нея бъде добавена услугата карта, или пък да не бъде начислявана такса за обслужване на карта. Към момента, 7 банки не начисляват такси по обслужване на карти. Това са ПИБ, ОББ, БАКБ, Пощенска банка, ЦКБ и Алианц.

 

РАЗХОДИ ЗА ЮРИДИЧЕСКИ ЛИЦА

Таксите за обслужване на сметки са между 72 и 720 лв. на година в различните банки. Като над половината от тях начисляват между 101 и 140 лв. годишна такса. При над ¼ от банките тези такси са между 72 и 100 лв. Най-ниската цена на тази услуга е 72 лв. при СиБанк, Обшинска банка и Банка за развитие, а най-висока е при ING Sofia клон, 720 лв. След нея се нареждат СитиБанк Европа (480 лв.) и БНП Париба с 300 лв. годишна такса.

Разходите при електронните преводи са облекчени, като цената им е 0,7 – 2,5 лв. Почти всички банки таксуват електронните преводи около 1 лв., с изключение на банка ДСК, с такса превод 2,50 лв.

Източник на статистическата информация www.pisar.bg – неправителствена организация, вписана в Регистъра на Министерство на Правосъдието на Репубика България.