Дигитализацията е вече дума, завземаща почти всяка част от съвременния живот. Тя навлиза и в банкирането, с което и повлиява и пазара на труда в банковия сектор. На път е и да навлезе в този сектор и изкуственият интелект.

С понижаването на лихвите и идва и необходимостта от реформа в банковия сектор. Тя се случва, като пример за това са съкращенията на служители в Дойче Банк, ING също. Същия пример се наблюдава и в Холандия, която съкращава с 50% броя клонове в банковата си система през последното десетилетие.

В същото време се появяват и нови играчи на пазара – Гугъл и Фейсбук, небанкови посредници като телекоми, които правят опит за предоставяне на банкови услуги. Тези небанкови посредници имат предимство пред банките, тъй като те са нерегулирани, и тяхната услуга има ниска себестойност. Докато банките като посредници са утежнени с много на брой регулации.

Все повече неща от ежедневието преминават през дигиталната врата. Поръчка на стоки, услуги, комуникация, разплащания. Електронното банкиране е само началото на новата ера на дигиталното банкиране.

Налагането на регулации за отпадане на банковите такси, все повече свива приходите на банките. И тук дигитализацията е едно добро и необходимо решение.

Разбира се, и не малко хора имат сантимент съм класическото банкиране – добре подредения офис на банка, в който ни обслужват с приятно посрещане.

Но въпреки това, се увеличава многократно броя на дигиталните платформи, използвани от фирми, банки и индивидуални потребители.

И като заключение може да се направи извод, че необходимото решение е не увеличаването на таксите, на съкращаването на разходите.